13 февр. 2008 г., 20:17

Не ми трябват цветя

3.4K 0 2
НЕ МИ ТРЯБВАТ ЦВЕТЯ

Донеси бутилка вино.
Аз ще сготвя любимото ядене.
Ще седнем на ниската маса,
ще поговорим,
кой как е оцелял през деня.
Ще мине в приказки празникът,
знам, ще има и нежни слова.
Те са по-ценни от розите,
щом красят света ми и след Деня.
Аз съм твоето цвете.
други - не търси, не търгувай.
Накарай ме да се чувствам жена.
Толкоз, че в теб да видя мъжа.

И майка ми не обича цветя.
Те вехнат и гният.
Тя си има две слънчица,
които с усмивка и обич
най-силно озаряват Деня.
Ден, в който татко й носи цветя.
Тъй, както на първата среща.
И хубав за всички ни е денят,
защото с обич го срещаме.

Сестра ми пък гледа учудено.
Уж е голямо момиче,
а с две опашлета кокетни
бърза за първия час.
Мисли си, че е покорила света,
щом нейният съученик и
подарява лалета.

А баба ми, туй крехко,
прегърбено от преживелици, чудо...
Тя подмладява се, щом съседът,
откраднал от градинката пролетно цвете,
звъни на нашата врата:
"Честит празник, госпожа!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...