НЕ МИ ТРЯБВАТ ЦВЕТЯ

Донеси бутилка вино.
Аз ще сготвя любимото ядене.
Ще седнем на ниската маса,
ще поговорим,
кой как е оцелял през деня.
Ще мине в приказки празникът,
знам, ще има и нежни слова.
Те са по-ценни от розите,
щом красят света ми и след Деня.
Аз съм твоето цвете.
други - не търси, не търгувай.
Накарай ме да се чувствам жена.
Толкоз, че в теб да видя мъжа.

И майка ми не обича цветя.
Те вехнат и гният.
Тя си има две слънчица,
които с усмивка и обич
най-силно озаряват Деня.
Ден, в който татко й носи цветя.
Тъй, както на първата среща.
И хубав за всички ни е денят,
защото с обич го срещаме.

Сестра ми пък гледа учудено.
Уж е голямо момиче,
а с две опашлета кокетни
бърза за първия час.
Мисли си, че е покорила света,
щом нейният съученик и
подарява лалета.

А баба ми, туй крехко,
прегърбено от преживелици, чудо...
Тя подмладява се, щом съседът,
откраднал от градинката пролетно цвете,
звъни на нашата врата:
"Честит празник, госпожа!"