Не мога
Не, не мога аз без нея
да се смея нито да живея
и за нея всеки ден и час копнея.
Аз и крещя без глас:
каде е тя, каде е любовта?!
И само тишина и празнота са в моятa душа
само самота, която да боли и в мене да крещи.
Болка разкъсва моето сърце и разбирам,
че не мога да те имам, макар да те държа в ръце.
Няма нощ и няма ден,
щом няма да кацне тя при мен.
Като цвете, жадно за светлина -
така търси моята душа любовта.
И живея с тази мисъл всеки ден,
че няма да дойде любовта при мен...
да се смея нито да живея
и за нея всеки ден и час копнея.
Аз и крещя без глас:
каде е тя, каде е любовта?!
И само тишина и празнота са в моятa душа
само самота, която да боли и в мене да крещи.
Болка разкъсва моето сърце и разбирам,
че не мога да те имам, макар да те държа в ръце.
Няма нощ и няма ден,
щом няма да кацне тя при мен.
Като цвете, жадно за светлина -
така търси моята душа любовта.
И живея с тази мисъл всеки ден,
че няма да дойде любовта при мен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румен Георгиев Все права защищены
