9.04.2007 г., 22:38

Не мога

823 0 1
Не, не мога аз без нея
да се смея нито да живея
и за нея всеки ден и час копнея.
Аз и крещя без глас:
каде е тя, каде е любовта?!

И само тишина и празнота са в моятa душа
само самота, която да боли и в мене да крещи.
Болка разкъсва моето сърце и разбирам,
че не мога да те имам, макар да те държа в ръце.

Няма нощ и няма ден,
щом няма да кацне тя при мен.
Като цвете, жадно за светлина - 
така търси моята душа любовта.

И живея с тази мисъл всеки ден,
че няма да дойде любовта при мен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...