17 мая 2008 г., 20:31
Не мога...
Не мога...
Не мога във сърцето ти да вляза,
спомените ти горчиви да прогоня -
сълзата ти, която ще присяда,
назад обърнеш ли глава неволно...
Не мога с две ръце копнежни да прегърна,
в тъгата щом започнеш да се губиш,
да бъда с теб, щом ти се плаче и да върна
блясъка в очите ти, щом вярата изгубиш.
Не мога със коси да те завия,
щом във душата ти настане зима...
в радост да превръщам всяка болка.
A искаше ми се да мога...
© Теодора Драгиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Прави сте...много боли!Благодарности!
-
Боли,като искаме да дадем себе си, а не може...
-
Затова е "минало", Тед, за да остават спомените, миналото не може да се променя, не можеш да избягаш от съдбата, иначе нямаше да е интересно..
Стиха ти е прекрасен, с много чувство, изстрадан.. -
Благодаря Ви,за съветите и за това,че ме прочетохте!
-
а не може ли - "назад", а не назаде... но стиха ми хареса
-
Ех...че хубаво казано и написано...!
...а искаше ми се да мога...Браво, Теди!
с обич за теб. -
Здравей, Теди!
ПОЩА!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
