May 17, 2008, 8:31 PM

Не мога...

  Poetry
912 0 7

 

Не мога...

 

Не мога във сърцето ти да вляза,

спомените ти горчиви да прогоня -

сълзата ти, която ще  присяда,

назад обърнеш ли глава неволно...

Не мога с две ръце копнежни да прегърна,

в тъгата щом започнеш да се губиш,

да бъда с теб, щом ти се плаче и да върна

блясъка в очите ти, щом вярата изгубиш.

Не мога със коси да те завия,

щом  във душата ти настане зима...

в радост да превръщам всяка болка.

A искаше ми се да мога...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...