Не мога...
Не мога...
Не мога във сърцето ти да вляза,
спомените ти горчиви да прогоня -
сълзата ти, която ще присяда,
назад обърнеш ли глава неволно...
Не мога с две ръце копнежни да прегърна,
в тъгата щом започнеш да се губиш,
да бъда с теб, щом ти се плаче и да върна
блясъка в очите ти, щом вярата изгубиш.
Не мога със коси да те завия,
щом във душата ти настане зима...
в радост да превръщам всяка болка.
A искаше ми се да мога...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
