29 авг. 2019 г., 22:54

Не мога

651 1 0

Прикрих се зад поредната мълва,

Която се прокрадна някъде в двора,

Че пак съм почнал да мълча,

Защото нямам вече с кого да споря.

 

Мълва е само, знайте го това,

Не мога да мълча, опитвам се, не мога,

Когато всичко ми мирише на...

И всеки малоумен се е облякъл в тога.

 

Тя думата с точките е ясна,

И всеки ще си я намести, без заблуди,

Но добротата ни е толкова  опасна,

Че някой ден ще ни погуби.

 

Не искам да се правя на пророк

И лоши работи да пророкувам,

Но някой ден ще е порок,

И от честност трябва аз да се лекувам.

 

А тази болест лесно се лекува,

Но много паднаха в неравната борба,

Защото всеки знае, че вечно няма да векува

На черната и грешна, ядосана земя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Hristov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....