Не мога аз да те забравя
Очаквам те във нощите студени,
когато в мен нахлува самота,
усещам как душата тъжно стене,
изгубена по пътя към мечтата!
И липсва ми прегръдката ти топла,
ръката,галеща ме някога с любов,
но все така оставам си самотна
и спомням си за погледа суров!
Не мога аз да те забравя,
все още в мен неистово боли!
Сърцето ми превърна в жива рана,
но пак за тебе страда и гори!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены
