Очаквам те във нощите студени,
когато в мен нахлува самота,
усещам как душата тъжно стене,
изгубена по пътя към мечтата!
И липсва ми прегръдката ти топла,
ръката,галеща ме някога с любов,
но все така оставам си самотна
и спомням си за погледа суров!
Не мога аз да те забравя,
все още в мен неистово боли!
Сърцето ми превърна в жива рана,
но пак за тебе страда и гори!
© Мария All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
