"Не мога без теб!" - крещи моето сърце.

Как да простя, кажи ми сега,

всяка твоя горчива лъжа?

"Не мога без теб!" - крещи моето сърце.

"Не мога без теб!" - плача тихо в нощта.

Вали върху мен леден дъжда

и бавно смразява моята душа.

Не мога без теб! Къде си сега?!

Поглеждам в твоите прекрасни очи,

но в тях виждам само големи лъжи.

За друга тръпне твоето сърце

и за нея, ако трябва, то ще спре.

Ти с мен винаги игрички си играеш,

без да знаеш колко много те обичам.

Дали все някога ще осъзнаеш,

че единствено във тебе аз се вричам?

Не забравяй, любими, че всичко се връща

и след време ти ще тичаш след мен.

Но тогава моето сърце към друг ще се обръща

и абсолютно нищо няма да значиш за мен.