29 мая 2015 г., 00:07

Не мога бурята да мразя

508 0 2

                                                         Не мога бурята да мразя

 

 

Обичам те. Обичам те.

И нищо, че изгарям.

Като буря ти отмина.

Като слънцето залязващо се скри.

 

 

Не мога бурята да мразя.

Не мога камъни в слънцето

да хвърлям.....

 

 

С какво тогава да живея?

Стига ми, че някъде във есента те има.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Тони.Приятна вечер.
  • Интересно и оригинално. Живота ни сервира не очаквани неща.
    Трябва да се научим на търпение и борбеност, Йони!
    Желая ти хубава вечер и спокоен сън!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...