Самотата пак до мен мълчи,
след час денят ще се смрачи.
Червена точка за ориентир
ме спира пак от панаир на панаир.
Свистенето на истината в музиката
ме кара да остана жива.
Лъч лъжа сред простолюдието -
самотен и единствен, и безкраен...
търси образ на душата полужива -
да види някой колко е красива,
да ù вдъхне сила...
© Полина димова Все права защищены