14 сент. 2016 г., 06:45

Не мога в тоз живот

796 0 0

За миг не съм напуснал нишката,

верният път показала ми в живота.

Дори дълбока често да ми е въздишката,

любовта в душата е моята банкнота.

Не мога в тоз живот да криволича,

посоката чертае моето сърце.

Самотник който иска нека ме нарича,

Аз винаги излизам с моето лице.

В този самотен свят не мога да съм самотен,

от всякъде струи живот в моята душа.

Върхът изкачвайки може да съм потен,

любовта към теб не ще да разруша.

 В.Й. 14.09.2016г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...