14 sept 2016, 6:45

Не мога в тоз живот

  Poesía » Otra
797 0 0

За миг не съм напуснал нишката,

верният път показала ми в живота.

Дори дълбока често да ми е въздишката,

любовта в душата е моята банкнота.

Не мога в тоз живот да криволича,

посоката чертае моето сърце.

Самотник който иска нека ме нарича,

Аз винаги излизам с моето лице.

В този самотен свят не мога да съм самотен,

от всякъде струи живот в моята душа.

Върхът изкачвайки може да съм потен,

любовта към теб не ще да разруша.

 В.Й. 14.09.2016г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...