За миг не съм напуснал нишката,
верният път показала ми в живота.
Дори дълбока често да ми е въздишката,
любовта в душата е моята банкнота.
Не мога в тоз живот да криволича,
посоката чертае моето сърце.
Самотник който иска нека ме нарича,
Аз винаги излизам с моето лице.
В този самотен свят не мога да съм самотен,
от всякъде струи живот в моята душа.
Върхът изкачвайки може да съм потен,
любовта към теб не ще да разруша.
В.Й. 14.09.2016г.
© Васил Йотов Todos los derechos reservados