14 sept 2016, 6:45

Не мога в тоз живот

  Poesía » Otra
807 0 0

За миг не съм напуснал нишката,

верният път показала ми в живота.

Дори дълбока често да ми е въздишката,

любовта в душата е моята банкнота.

Не мога в тоз живот да криволича,

посоката чертае моето сърце.

Самотник който иска нека ме нарича,

Аз винаги излизам с моето лице.

В този самотен свят не мога да съм самотен,

от всякъде струи живот в моята душа.

Върхът изкачвайки може да съм потен,

любовта към теб не ще да разруша.

 В.Й. 14.09.2016г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...