14 sept 2016, 6:45

Не мога в тоз живот

  Poesía » Otra
802 0 0

За миг не съм напуснал нишката,

верният път показала ми в живота.

Дори дълбока често да ми е въздишката,

любовта в душата е моята банкнота.

Не мога в тоз живот да криволича,

посоката чертае моето сърце.

Самотник който иска нека ме нарича,

Аз винаги излизам с моето лице.

В този самотен свят не мога да съм самотен,

от всякъде струи живот в моята душа.

Върхът изкачвайки може да съм потен,

любовта към теб не ще да разруша.

 В.Й. 14.09.2016г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...