За миг не съм напуснал нишката,
верният път показала ми в живота.
Дори дълбока често да ми е въздишката,
любовта в душата е моята банкнота.
Не мога в тоз живот да криволича,
посоката чертае моето сърце.
Самотник който иска нека ме нарича,
Аз винаги излизам с моето лице.
В този самотен свят не мога да съм самотен,
от всякъде струи живот в моята душа.
Върхът изкачвайки може да съм потен,
любовта към теб не ще да разруша.
В.Й. 14.09.2016г.
© Васил Йотов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
