14.09.2016 г., 6:45

Не мога в тоз живот

799 0 0

За миг не съм напуснал нишката,

верният път показала ми в живота.

Дори дълбока често да ми е въздишката,

любовта в душата е моята банкнота.

Не мога в тоз живот да криволича,

посоката чертае моето сърце.

Самотник който иска нека ме нарича,

Аз винаги излизам с моето лице.

В този самотен свят не мога да съм самотен,

от всякъде струи живот в моята душа.

Върхът изкачвайки може да съм потен,

любовта към теб не ще да разруша.

 В.Й. 14.09.2016г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...