10 окт. 2011 г., 00:12

Не мога вече

595 0 4

Не мога вече

 

Очите пълни със тъга.

Тя и сълзите пресуши.

Не мога вече вик да издам!

 

Не мога вече болка

да понасям и глупостта!

Причинена ми от нисши същества!

Кълве сърцето с остър клюн това.

 

Страданието те прави по-добър.

Човешкото в теб крещи!

Извисява те над всичко друго.

Тъй болнаво и злорадо.

 

Щом Човек си ти, бъди добър!

Ако пък ли не - замълчи и не клевети!

Всичко ще се върне като бумеранг

върху твоите деца и мечти!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мина Конарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....