Не мога вече
Очите пълни със тъга.
Тя и сълзите пресуши.
Не мога вече вик да издам!
Не мога вече болка
да понасям и глупостта!
Причинена ми от нисши същества!
Кълве сърцето с остър клюн това.
Страданието те прави по-добър.
Човешкото в теб крещи!
Извисява те над всичко друго.
Тъй болнаво и злорадо.
Щом Човек си ти, бъди добър!
Ако пък ли не - замълчи и не клевети!
Всичко ще се върне като бумеранг
върху твоите деца и мечти!
© Мина Конарова Всички права запазени
Много силен и хубав! Браво!