10.10.2011 г., 0:12

Не мога вече

591 0 4

Не мога вече

 

Очите пълни със тъга.

Тя и сълзите пресуши.

Не мога вече вик да издам!

 

Не мога вече болка

да понасям и глупостта!

Причинена ми от нисши същества!

Кълве сърцето с остър клюн това.

 

Страданието те прави по-добър.

Човешкото в теб крещи!

Извисява те над всичко друго.

Тъй болнаво и злорадо.

 

Щом Човек си ти, бъди добър!

Ако пък ли не - замълчи и не клевети!

Всичко ще се върне като бумеранг

върху твоите деца и мечти!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мина Конарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...