31 окт. 2007 г., 17:13

не мога вече

1.1K 0 2
Не искам да съм такава, мразя
се до болка, а как опитвах да
се променя. Как исках да бъда
като всички, ала остана си мечта.
Чувствам, че не мога вече, а
опитвам се да се държа. Чувствам,
как сълзите ми потичат, а не мога
да ги спра. Чувствам как със себе
си се боря и не мога вече да мълча.
Чувствам как потъвам във земята
след най-малките неща. Искам да
се променя, ала не мога, безуспешни
опити във себе си събрах и кой от
кой по-нещастен превръщаха душата
ми във прах. Последен опит ще направя,
парчетата до едно ще събера, но не
в сърце ще ги превърна, а безчувствен
камък ще скова.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • дарина е права...
  • "Последен опит ще направя,
    парчетата до едно ще събера, но не
    в сърце ще ги превърна, а безчувствен
    камък ще скова."

    Недей,виж какви красоти прави сърцето ти

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....