Oct 31, 2007, 5:13 PM

не мога вече

  Poetry » Other
1.1K 0 2
Не искам да съм такава, мразя
се до болка, а как опитвах да
се променя. Как исках да бъда
като всички, ала остана си мечта.
Чувствам, че не мога вече, а
опитвам се да се държа. Чувствам,
как сълзите ми потичат, а не мога
да ги спра. Чувствам как със себе
си се боря и не мога вече да мълча.
Чувствам как потъвам във земята
след най-малките неща. Искам да
се променя, ала не мога, безуспешни
опити във себе си събрах и кой от
кой по-нещастен превръщаха душата
ми във прах. Последен опит ще направя,
парчетата до едно ще събера, но не
в сърце ще ги превърна, а безчувствен
камък ще скова.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • дарина е права...
  • "Последен опит ще направя,
    парчетата до едно ще събера, но не
    в сърце ще ги превърна, а безчувствен
    камък ще скова."

    Недей,виж какви красоти прави сърцето ти

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...