31.10.2007 г., 17:13

не мога вече

1.1K 0 2
Не искам да съм такава, мразя
се до болка, а как опитвах да
се променя. Как исках да бъда
като всички, ала остана си мечта.
Чувствам, че не мога вече, а
опитвам се да се държа. Чувствам,
как сълзите ми потичат, а не мога
да ги спра. Чувствам как със себе
си се боря и не мога вече да мълча.
Чувствам как потъвам във земята
след най-малките неща. Искам да
се променя, ала не мога, безуспешни
опити във себе си събрах и кой от
кой по-нещастен превръщаха душата
ми във прах. Последен опит ще направя,
парчетата до едно ще събера, но не
в сърце ще ги превърна, а безчувствен
камък ще скова.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • дарина е права...
  • "Последен опит ще направя,
    парчетата до едно ще събера, но не
    в сърце ще ги превърна, а безчувствен
    камък ще скова."

    Недей,виж какви красоти прави сърцето ти

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...