Не мога - трябва да ти пиша, 

да кажа всичко, де крещя на ум...

Да... Искам  тази мъка да изтрия, 

по един сподавен и бленуван сън...

Сън - мечтание, за нещо свято, 

дето в ръцете си уби...

Сърце, търсело и жарко, 

дето с лъжите си - ти го победи...

За страдание, което ще го помня, 

няма да утихне обидата... от скръб... 

... няма да простя, дори умираща от яд...

Не моли, знаеш, че не мога егото да си прекрача 

и да легна в пепелта...! 

Изчезваш и през миг се появяваш...

тъкмо те изтрие паметта и... Гръм...!

В очите ти се настаняваш...

да доубиеш една жена без шум...!!!