Не мога - трябва да ти пиша,
да кажа всичко, де крещя на ум...
Да... Искам тази мъка да изтрия,
по един сподавен и бленуван сън...
Сън - мечтание, за нещо свято,
дето в ръцете си уби...
Сърце, търсело и жарко,
дето с лъжите си - ти го победи...
За страдание, което ще го помня,
няма да утихне обидата... от скръб...
... няма да простя, дори умираща от яд...
Не моли, знаеш, че не мога егото да си прекрача ...