16 июн. 2019 г., 08:32

Не мога всичко да знам

811 9 5

 

Не питай, дали те обичам.

Не мога всичко да зная.

Дъждът гъделичка тревите

и чувам смеха им в безкрая.

Усмихват се моите думи,

намигат ми лампите в мрака,

а птиците винаги бързат

и май не умеят да чакат.

Зает съм. В момента усещам.

Защо ми задаваш въпроси?

Докосвам те с мисли горещи

и хукват мечтите ми боси.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, Стойчо!
    Помпозното афиширане, прави лошо впечатление.
    Класиците са велики, те са наши учители, но те са в миналото. Някои ги имитират успешно, други не, но мисля, че съвременната поезия, трябва да има съвсем друго лице. Кой млад човек, чете класика, не по принуда? Кой млад човек чете поезия? Първото, което е, тя не е поднесена по подходящ начин. За пример, мога да дам Андре Рийо, в друг жанр е, но всичко е представено с усмивка и лекота. Ако беше така и в поезията... Навъсените поети, много ме стресират!
  • Супер!
  • Понякога мълчанието говори повече от колкото афиширане на взаимност...
  • Ех... Някои живеят само за лустросаните си профили. Тяхна си работа. Аз съм любознателен и искам да разбера, кое, как и защо става. Понякога, ставам лошичък, но това е с познавателна цел. Нищо лично.
  • На думи е лесно. Обичането е вътрешно усещане.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...