Jun 16, 2019, 8:32 AM
Не мога всичко да знам
Не питай, дали те обичам.
Не мога всичко да зная.
Дъждът гъделичка тревите
и чувам смеха им в безкрая.
Усмихват се моите думи,
намигат ми лампите в мрака,
а птиците винаги бързат
и май не умеят да чакат.
Зает съм. В момента усещам.
Защо ми задаваш въпроси?
Докосвам те с мисли горещи
и хукват мечтите ми боси.
© Георги Стоянов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Супер!
-
Понякога мълчанието говори повече от колкото афиширане на взаимност...
-
Ех...
Някои живеят само за лустросаните си профили. Тяхна си работа. Аз съм любознателен и искам да разбера, кое, как и защо става. Понякога, ставам лошичък, но това е с познавателна цел. Нищо лично. -
На думи е лесно. Обичането е вътрешно усещане.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Помпозното афиширане, прави лошо впечатление.
Класиците са велики, те са наши учители, но те са в миналото. Някои ги имитират успешно, други не, но мисля, че съвременната поезия, трябва да има съвсем друго лице. Кой млад човек, чете класика, не по принуда? Кой млад човек чете поезия? Първото, което е, тя не е поднесена по подходящ начин. За пример, мога да дам Андре Рийо, в друг жанр е, но всичко е представено с усмивка и лекота. Ако беше така и в поезията... Навъсените поети, много ме стресират!