15 июн. 2008 г., 13:55

Не можах...

839 0 3
Четейки "Не можах да остарея с теб"
LYCKI

Не можах, а сребърни коси
рамото ти мъжко разлюляха.
Там където текоха сълзи,
мигове, въздишащи лютяха...
Там, където страстно приласкан,
заливът изслушваше морето,
чака още моят блян
и бушуват спомени в сърцето.
Буря лятна, топъл дъжд,
извалял се милостиво
и узрял... за мене мъж
капчици поднася ми, щастливи!



"Очите му са сини,
кафяви и зелени,
на моите години
и по голям от мене..."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...