Не можах...
Четейки "Не можах да остарея с теб"
LYCKI
Не можах, а сребърни коси
рамото ти мъжко разлюляха.
Там където текоха сълзи,
мигове, въздишащи лютяха...
Там, където страстно приласкан,
заливът изслушваше морето,
чака още моят блян
и бушуват спомени в сърцето.
Буря лятна, топъл дъжд,
извалял се милостиво
и узрял... за мене мъж
капчици поднася ми, щастливи!
"Очите му са сини,
кафяви и зелени,
на моите години
и по голям от мене..."
LYCKI
Не можах, а сребърни коси
рамото ти мъжко разлюляха.
Там където текоха сълзи,
мигове, въздишащи лютяха...
Там, където страстно приласкан,
заливът изслушваше морето,
чака още моят блян
и бушуват спомени в сърцето.
Буря лятна, топъл дъжд,
извалял се милостиво
и узрял... за мене мъж
капчици поднася ми, щастливи!
"Очите му са сини,
кафяви и зелени,
на моите години
и по голям от мене..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
