* * * (Не нахлувай...)
* * *
Не нахлувай, когато ти се прииска в живота ми.
Моля те.
Ти си силно момче, аз силно момиче.
Утре е Коледа.
Ще си някъде, знам. Ще съм някъде, може би.
И дори и сред хора, ще сме много, много сами.
Ще те търся в движения, погледи, шумове...
Който иска, нека се прави на важен и умен.
Ще ми бъде все едно със кого и къде съм.
Като дойдеш нарочно, ме гушни зад завесата.
Ще преглътна сълзите си скришом в твоето яке.
Ще целунеш очите ми, мен...
и… ще тръгнем нанякъде.
Все едно накъде, щом съм с теб, ти – със мене,
ще събаряш върху ни всички снежни премени
и ще тичаме в бялата нощ под звездите,
ще съм твоя усмивка, ти – моето скитане.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Маринова Все права защищены
