12 янв. 2018 г., 10:05

Не намирам

Поэзия » Любовная

748 0 4

Не намирам покой в дните безкрайни,
лутам се в тях като самотния странник.
Не намирам покой в дългите нощи,
часовника спрял отмерва ги още.

Не намирам себе си в никой и нищо,
само спомена поддържа огнище,
не намирам живота за нужен и важен,
в празното тяло със сърце закърняло!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

keri-88 (Керанка Иванова)

Бъди себе си! Кой ти пречи? Спомни си и бъди! Стихът ми хареса!

2018-01-12T10:42:03+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Когато бяхме в такава ситуация ми казаха: започни отначало. Отговарях: Не мога. Заклещена съм. Оказа се, че мога. Колкото по-рано скъсаш със старото и започнеш на чисто, толкова по-реален е успехът!

2018-01-12T10:41:53+02:00
DJКоко (Калоян Димитров)

Всъщност, този стих е писан преди много години имам доста стари неща, напоследък пиша все по-рядко. И това именно заради факта, че душата ми погива с годините потъпкана от самия мен.Когато дълго време се правиш на нещо което не си, забравяш всъщност кой си.

2018-01-12T10:36:18+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Имах ткъв период. Беше национална криза, семейството ми беше изгубило всичко. Нямаше пред нас път. Нямаше надежда. И... Ето ни днес. На ново място, с нов път, с нови надежди, предлагащи надежди. 10-11 години по-късно - възродени. Убедена съм, че си разбрал! Стихът, като стих е прекрасен. Говоря за настроението. Искам да ти дам повод за пренастройка. Желая ти успех!

2018-01-12T10:26:15+02:00