Не намирам покой в дните безкрайни,
лутам се в тях като самотния странник.
Не намирам покой в дългите нощи,
часовника спрял отмерва ги още.
Не намирам себе си в никой и нищо,
само спомена поддържа огнище,
не намирам живота за нужен и важен,
в празното тяло със сърце закърняло!
© Калоян Димитров Всички права запазени