12.01.2018 г., 10:05

Не намирам

745 0 4

Не намирам покой в дните безкрайни,
лутам се в тях като самотния странник.
Не намирам покой в дългите нощи,
часовника спрял отмерва ги още.

 

Не  намирам себе си в никой и нищо,
само спомена поддържа огнище,
не намирам живота за нужен и важен,
в празното тяло със сърце закърняло!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бъди себе си! Кой ти пречи? Спомни си и бъди! Стихът ми хареса!
  • Когато бяхме в такава ситуация ми казаха: започни отначало. Отговарях: Не мога. Заклещена съм. Оказа се, че мога. Колкото по-рано скъсаш със старото и започнеш на чисто, толкова по-реален е успехът!
  • Всъщност, този стих е писан преди много години имам доста стари неща, напоследък пиша все по-рядко. И това именно заради факта, че душата ми погива с годините потъпкана от самия мен.Когато дълго време се правиш на нещо което не си, забравяш всъщност кой си.
  • Имах ткъв период. Беше национална криза, семейството ми беше изгубило всичко. Нямаше пред нас път. Нямаше надежда. И... Ето ни днес. На ново място, с нов път, с нови надежди, предлагащи надежди. 10-11 години по-късно - възродени. Убедена съм, че си разбрал! Стихът, като стих е прекрасен. Говоря за настроението. Искам да ти дам повод за пренастройка. Желая ти успех!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....