20 июл. 2012 г., 10:33

Не ни е време още за умиране

683 0 4

Не ни е време още за умиране...
Не ни е...
Не ни е време да си тръгнем от света...
Та колко грешки още
има да стопираме...
И колко пътища.
да извървим във Любовта...

Не ни е време още за пътуване...
Към себе си...
Отвъд безбрежността...
Надежда колко още
има да събираме,
преди да си отиде
младостта...

Но времето не пита...
Просто случва се...
И като вятъра отлита
във нощта...
Една душа в безкрайното
изгубва се...
Преборила в нетрайното
страха...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Ива...
    Надявам се да е докоснало и него в някъдето.... там....
    И всичките ни приятели от детството....
  • Докосващо!
  • Здравей, Мина!
    Да, така е...
    Писано е по повод смъртта на приятел, мой връстник...
    Поздрави и ти благодаря за коментара!
  • Не ни време...да,не ни е време,има още ненаписани толкова красиви произведения.Привет!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...