Jul 20, 2012, 10:33 AM

Не ни е време още за умиране

676 0 4

Не ни е време още за умиране...
Не ни е...
Не ни е време да си тръгнем от света...
Та колко грешки още
има да стопираме...
И колко пътища.
да извървим във Любовта...

Не ни е време още за пътуване...
Към себе си...
Отвъд безбрежността...
Надежда колко още
има да събираме,
преди да си отиде
младостта...

Но времето не пита...
Просто случва се...
И като вятъра отлита
във нощта...
Една душа в безкрайното
изгубва се...
Преборила в нетрайното
страха...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Ива...
    Надявам се да е докоснало и него в някъдето.... там....
    И всичките ни приятели от детството....
  • Докосващо!
  • Здравей, Мина!
    Да, така е...
    Писано е по повод смъртта на приятел, мой връстник...
    Поздрави и ти благодаря за коментара!
  • Не ни време...да,не ни е време,има още ненаписани толкова красиви произведения.Привет!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...