Не обричай душата на гибел
Вече станах на двайсет по две,
но отдавна забравени чувства
ти разпали във мен и звучи
във сърцето ми музика нежна.
Зажаднял е за обич светът
и човекът към нея стреми се...
не обричай душата на гибел -
позволи и със теб да политне.
Както слънцето среща простора,
а Земята прегръща треви,
като камбани с тебе на двора
нека с обич и смях да звъним.
но отдавна забравени чувства
ти разпали във мен и звучи
във сърцето ми музика нежна.
Зажаднял е за обич светът
и човекът към нея стреми се...
не обричай душата на гибел -
позволи и със теб да политне.
Както слънцето среща простора,
а Земята прегръща треви,
като камбани с тебе на двора
нека с обич и смях да звъним.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Кръстева Все права защищены
