21 мар. 2008 г., 12:37

Не обричай душата на гибел 

  Поэзия » Любовная
805 0 28
Вече станах на двайсет по две,
но отдавна забравени чувства
ти разпали във мен и звучи
във сърцето ми музика нежна.

Зажаднял е за обич светът
и човекът към нея стреми се...
не обричай душата на гибел -
позволи и със теб да политне.

Както слънцето среща простора,
а Земята прегръща треви,
като камбани с тебе на двора
нека с обич и смях да звъним.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??