Не обричай душата на гибел
Вече станах на двайсет по две,
но отдавна забравени чувства
ти разпали във мен и звучи
във сърцето ми музика нежна.
Зажаднял е за обич светът
и човекът към нея стреми се...
не обричай душата на гибел -
позволи и със теб да политне.
Както слънцето среща простора,
а Земята прегръща треви,
като камбани с тебе на двора
нека с обич и смях да звъним.
но отдавна забравени чувства
ти разпали във мен и звучи
във сърцето ми музика нежна.
Зажаднял е за обич светът
и човекът към нея стреми се...
не обричай душата на гибел -
позволи и със теб да политне.
Както слънцето среща простора,
а Земята прегръща треви,
като камбани с тебе на двора
нека с обич и смях да звъним.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
