12 февр. 2013 г., 19:47

Не остана местенце за страдане

789 1 2

Е, хайде, няма нужда от престорено съчувствие

и празна съпричастно, и хиляди съвети.

Дали на някой някога случайно му е хрумвало,

че искам да поплача без никой да ми пречи.

 

Какво така сте зяпнали - сеир ли пак си търсите,

не ви ли стига чалгата и вестниците жълтите,

и цялата трагедия на мрежите - социалните,

и хорските истории, и драми, сериалите…

 

Е, хайде, няма нужда, така съм си достатъчна,

пазете си съветите за статуси и прочие,

не искам да ми пречите сама да се наплача,

до болка уморена от фалш, дебелоочие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Троева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разбира се, че напред, мила Сиси
  • Ех,Плами,защо си тъжна....дай да се наплачем и двечките.....и после усмихнати да продължим напред

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...