Feb 12, 2013, 7:47 PM

Не остана местенце за страдане

  Poetry
787 1 2

Е, хайде, няма нужда от престорено съчувствие

и празна съпричастно, и хиляди съвети.

Дали на някой някога случайно му е хрумвало,

че искам да поплача без никой да ми пречи.

 

Какво така сте зяпнали - сеир ли пак си търсите,

не ви ли стига чалгата и вестниците жълтите,

и цялата трагедия на мрежите - социалните,

и хорските истории, и драми, сериалите…

 

Е, хайде, няма нужда, така съм си достатъчна,

пазете си съветите за статуси и прочие,

не искам да ми пречите сама да се наплача,

до болка уморена от фалш, дебелоочие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Троева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Разбира се, че напред, мила Сиси
  • Ех,Плами,защо си тъжна....дай да се наплачем и двечките.....и после усмихнати да продължим напред

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...