26 окт. 2016 г., 00:16

Не писвам

908 0 0

Всяка картина е постна до мен.

Не ми се прави на художник,

сляпа къртицо, рисуваш по спомен,

а чертите мои са невъзможни.

 

Нямаш рими за мене, поете.

Нямаш достатъчно мисли,

нито емоции – питай сърцето.

Безкрай да ме зяпаш – не писвам.

 

Не ме гледай с очи на писател,

трябват ти новички думи за мен.

Знам, че оставям такъв отпечатък,

че правя всички речници бедни.

 

Скулптура? Това ли чух?

Поне успя да ме разсмееш.

Влюби ли се, птицо глуха?

Сега се вкамени, а аз изчезвам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....