Всяка картина е постна до мен.

Не ми се прави на художник,

сляпа къртицо, рисуваш по спомен,

а чертите мои са невъзможни.

Нямаш рими за мене, поете.

Нямаш достатъчно мисли,

нито емоции – питай сърцето.

Безкрай да ме зяпаш – не писвам.

Не ме гледай с очи на писател,

трябват ти новички думи за мен.

Знам, че оставям такъв отпечатък,

че правя всички речници бедни.

Скулптура? Това ли чух?

Поне успя да ме разсмееш.

Влюби ли се, птицо глуха?

Сега се вкамени, а аз изчезвам.