26.10.2016 г., 0:16

Не писвам

907 0 0

Всяка картина е постна до мен.

Не ми се прави на художник,

сляпа къртицо, рисуваш по спомен,

а чертите мои са невъзможни.

 

Нямаш рими за мене, поете.

Нямаш достатъчно мисли,

нито емоции – питай сърцето.

Безкрай да ме зяпаш – не писвам.

 

Не ме гледай с очи на писател,

трябват ти новички думи за мен.

Знам, че оставям такъв отпечатък,

че правя всички речници бедни.

 

Скулптура? Това ли чух?

Поне успя да ме разсмееш.

Влюби ли се, птицо глуха?

Сега се вкамени, а аз изчезвам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...