Иринакис (Ирина Колева)
83 4369
22 нояб. 2020 г., 12:32  

Не питай 

  Поэзия » Юмористическая, Другая
783 8 24

Тъй както си застанал на чалъм,

дали не мога да ти отвъртя главата!?

Не са ми нужни ни бухалка, ни налъм.

Направо ще те смъкна на земята!

Дори не питай луда ли съм аз,

коя съм, що съм

и какви са ми подбудите!

Ще разбереш по мириса на газ

и пламъка, във който ще избухнеш. 

Ще се изясни като светъл ден, че лудостта не се побира в спектър.

Че няма шанс да си играеш с мен,

най-вече пък да минеш метър.

Кое така жестоко те подлъга,

че да сравниш душата ми с мекица?!

Това, че плача на "Титаник" всеки ден

или, че на прозореца си храня птиците? Това, че крия като ме боли

или, че нощем гледам към звездите?

Или, че още вярвам в чудеса

и си гадая по листа на маргарити... 

Но май вината цялата е в мен, защото съм пропуснала да кажа:

албанската ми кръв е силен ген

и падне ли пердето-бягай! Бягаааай!!!!

 

© Ирина Колева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Най-важното е да се забавляваме, Калин🙂 Привет и добре дошъл в клуба ни!🎉
  • Браво! Ей на това му викам заявяване на позиция! Респект и към таланта, и към характера!
  • Спокойна съм, Ив. На мен всичко ми е на игра. И просто си говорим.
    Не си безобразен. Или поне не и по моите стандарти.
  • Дени, имам си аз някакво почеркче и аз. Внимавам да е угледно, понятно и четливо👅😍
  • Не ми е нужно твоето име, за да разбера, че ти си писала. Това беше опит за комплимент 😁
  • Хора, няма лични нападки, нито лични отговори, моля ви. Валентин, ти ме пита дали съм се преглеждала скоро, аз казах не, не съм се преглеждала скоро, но ако искаш, давай, на разположение съм. Казано е с повече думи, но буквалния превод е такъв
    Обичам, когато има диалог, а не някакви престрелки нелепи. А и за какво ни е извратеното чувство за хумор, ако не го използваме 🤭
    Ивайло, в горния да, но в нашия случай не е задължителна кушетка. Сериозна съм
  • Ако много държиш, обаче, можеш да ми опънеш дивана на Фройд и да ме анализираш тук, на място. Този ескперимент би бил полезен и показателен и за двама ни
  • Валентин, не е нужно да си нито мазен, нито покорен Когато на човек му напират въпроси, най-естествено и логично е да ги зададе.
    Имам съпруг, който не е хибрид, и който няколко месеца, след като се оженихме, ми каза: Не се превръщай в обикновена жена, моля те. Те не са виновни, че са такива.
    Е, оттогава мина доста време, но ние си спазваме обещанията, които сме си дали (без да се налага да си ги припомняме постоянно) и ни личи. Много ни личи💞
    А за лудостта, приемам за лудост тези действия, в които липсва логика и няма как да бъдат оправдани. В писането си се водя единствено от мотото "и по-големи тъпотии са вземали нобелова награда за астрофизика". Това ме успокоява, позволява ми да надграждам лудостта си, ако не търпи отлагане, защото винаги мога да седна и да я обясня. Ред по ред и по ред причини.
    Добро утро!
  • Ники, това нощно, лудо, лунно, студенокръвно-огнено създание, тази дива, боровинкова, смееща се с пълно гърло мощ не съм аз. Красив, абсолютно божествен, но недостижим образ е. Но пък се размечтах, признавам. Твоя е заслугата ⚘

    Ивайло, някъде четох, че в ролевите игри на господство и подчинение, спектакълът, правилата, действията и границите се определят от играча, който е във видимо подчинената роля, отдолу. И изцяло за негово удовлетворение. Така, че...не е необходимо да предупреждавам, нито да давам съгласие. Важно ми е да успея да направлявам и контролирам играта с вързани очи и ръце. Така и не пораснах за "Майстора....", но виж, за топлите нощи извън града, ме отгатна безпогрешно. Не пропускам, когато ми се отвори възможност. Тази връзка на енергийно ниво ми е важна и съм й вярна.
    Пп: Не знам дали приклещването ще проработи, когато няма залог 🌌
  • Георги, авто... е, да Дано помогнат блондитата в случая. За по-сигурно удари една ваксина. Нали знаеш те от какво се приготвят😜

    Скитница, релакс. Още не съм го открила, за да го питам защо не ме питал. В чудо се видях!🤭😄

    Ирен, мисля че няма злодеи, не знам. Понякога се вживяваме прекалено във някоя роля. Има крале, кралици, пажове, рицари, мъдреци, памфлетисти, анархисти, измамници, слугинаж. Само трябва да отгатнем навреме кой кой е.
  • Както си с морава папионка и кадифе, чудя се и се мая?
    Дали да не скрия теб, зазиден сам там в ъгъла на самотата.
    Свещите ще са твоите грехове, восъчната сова на тишината.
    Тъмна е и знам, боровинкова е тъмнината.
    Не ме разбирай недей, трудно е и зная, луда ли съм ще
    кажеш поне, дявол ще съм на съдбата.
    Ще ме разбереш по пламъка и студенината, ръцете ще са ми змия, ще съскам и ще се смея.
    Да си играеш с мен, вятър съм и лунна самодива.
    Луда ли съм ще кажеш поне, ангел ще съм на безкрая.
    Където гълъбите храня с трохи и звездите са ми всяка нощна
    болка.
    Дали още вярвам в чудеса?
    Дали по венчелисчетата гадая?
    Бягай казвам ти, бягай от албанската ми порода!

    Поздрави Иринка!
  • Дядо Господ прави човечета от топлата пръст.
    Среща ги , смесва ги и ги разделя.
    Някои учи на вяра, смиреност, любов.
    А на други е писано да „убият злодея“.
  • Само не го стигай, моля те... след прочетеното, лошо му се пише....
  • Отлично се връзва с днешната ми творба 😊
    А иначе, толкова се уплаших, че имам нужда от поне 2 блондита, за да ме успокоят 🤪
    Браво, ако е автобиографично, огън си!
    Поздравявам те.
  • Стойчо, ето! Пак ще ме разплачеш, но този път ще се държа мъжки. А любовта е много хубаво нещо! Време ми е да си го призная, въпреки че полагах адски усилия да си мълча по този въпрос🌺 💞

    Дора, и ти моята, признавам си🤗
    Днес и аз изпуших като Юри. Не може само сериозности, тъга, философия и въпроси, въпроси, въпроси....
    Трябват и малко отговори, какво да се прави 🤩🥳⚘
  • Отдавна бях "Титаник-погълнат от любов...
    Но кой разби сърцето ми тогава, едва ли ще ви кажа!
    Така един удавник, някъде лежи,
    без покров.
    Но кой разби сърцето ми тогава, едва ли
    ще ви кажа.
  • Хахах, Дейка! Вярно, не ме е питал още. Що така 🤔☹🧟‍♀️😜

    Краси,
    Не знам дали ударил е шестица,
    но изхвърча като голяма, пойна птица,
    щом във стената се разби солница,
    а след това буркан с горчица 🤗😚
  • А смее ли да пита
  • Еее, тая Ирина, тая Ирина... кръв вода не става
    Не знам дали мекица или пица - душата ти е тънка като спица
    и само някой да ти хвърли ръкавица, ударил е от тото шестица! ха-ха развесели ме, мерси!
  • Олеле, Валентин! Значи съм те запратила и същевременно спасила от кошмарно дежавю В рамките на едно стихо доста емоции накуп си преживял. Надявам се да си добре, но не заемай нисък старт, моля те 😉

    Генек, неустоим ми е "Титаник", всеки път се разбивам, не знам защо така 🙂 А стихото ми е от едно обзалагане в някаква игра май, но ми е голям сантимент. Женски работи 😄
    Интересно съвпадение се получи, викаш 😉
  • Не питам, но отговорът е солиден - хубав стих.
    А за "Титаник" и плача съм приготвил /преди да прочета харесалото ми стихотворение/ нещо за утре.
  • Ти, който искаш прошка ден през ден,
    ми приготви хамаче под салкъмите.
    А после, в нощите от син сатен
    ще търсим отговора на житейските чалъми!😉☺️
    Юри, Пепи, не е страшно. Едва една трета е😊
  • 😅 Който бърка боя със ситуацията, да си търси после локацията! 😅
  • Албанската ти кръв? Плашещо е, но ми харесва! 😀
    Аз, който съм застанал на чалъм,
    ще искам прошка всяка втора вечер!
    Да седна с теб под белия салкъм
    и да те гледам страстно отдалече!
Предложения
: ??:??