Не питай
Тъй както си застанал на чалъм,
дали не мога да ти отвъртя главата!?
Не са ми нужни ни бухалка, ни налъм.
Направо ще те смъкна на земята!
Дори не питай луда ли съм аз,
коя съм, що съм
и какви са ми подбудите!
Ще разбереш по мириса на газ
и пламъка, във който ще избухнеш.
Ще се изясни като светъл ден, че лудостта не се побира в спектър.
Че няма шанс да си играеш с мен,
най-вече пък да минеш метър.
Кое така жестоко те подлъга,
че да сравниш душата ми с мекица?!
Това, че плача на "Титаник" всеки ден
или, че на прозореца си храня птиците? Това, че крия като ме боли
или, че нощем гледам към звездите?
Или, че още вярвам в чудеса
и си гадая по листа на маргарити...
Но май вината цялата е в мен, защото съм пропуснала да кажа:
албанската ми кръв е силен ген
и падне ли пердето-бягай! Бягаааай!!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Колева Всички права запазени
