17 янв. 2008 г., 14:22

Не плача вече...

Поэзия

962 0 3

Защо плачеш, дете?
Нима не разбра?
Невинното ти... туптящо сърце
само се крие зад тази тъга.

Всичко, което той ти каза... Забрави!
Аз съм тук, до теб.
Целуни слънчевите лъчи.
Можеш да стопиш този лед.

Недей... не моли!
Времето лети.
Тръгвай... не боли!
Ще пресъхнат и твоите сълзи.

Питаш ме с очите си пламтящи,
с думи, обгърнати в мраз,
думи, като песен трептящи,
не плача ли и аз.
А аз... Не плача вече...
Нека небето плаче за мен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Слънчева (Различна)

Много е хубаво

2008-03-09T19:01:38+02:00
venus (Вечерница или Зорница)

Мария, отново ме развълнува...и отново ще ти посветя стих

Звездите сънувам,
а те будни са за мен.
Луната пак чувам,
когато мълчи дори над мен.
Слънце жадувам,
а то чака далечния ден.
Вятъра обувам
и тръгвам по Пътя тих пред мен.

2008-01-19T00:49:17+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Хубаво е, много хубаво!
с обич, Мария.

2008-01-17T14:55:34+02:00