Jan 17, 2008, 2:22 PM

Не плача вече...

  Poetry
960 0 3
Защо плачеш, дете?
Нима не разбра?
Невинното ти... туптящо сърце 
само се крие зад тази тъга.

Всичко, което той ти каза... Забрави!
Аз съм тук, до теб.
Целуни слънчевите лъчи.
Можеш да стопиш този лед.

Недей... не моли!
Времето лети.
Тръгвай... не боли!
Ще пресъхнат и твоите сълзи.

Питаш ме с очите си пламтящи,
с думи, обгърнати в мраз,
думи, като песен трептящи,
не плача ли и аз.
А аз... Не плача вече...
Нека небето плаче за мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Завинаги All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво
  • Мария, отново ме развълнува...и отново ще ти посветя стих

    Звездите сънувам,
    а те будни са за мен.
    Луната пак чувам,
    когато мълчи дори над мен.
    Слънце жадувам,
    а то чака далечния ден.
    Вятъра обувам
    и тръгвам по Пътя тих пред мен.
  • Хубаво е, много хубаво!
    с обич, Мария.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...