Jan 17, 2008, 2:22 PM

Не плача вече... 

  Poetry
678 0 3
Защо плачеш, дете?
Нима не разбра?
Невинното ти... туптящо сърце 
само се крие зад тази тъга.

Всичко, което той ти каза... Забрави!
Аз съм тук, до теб.
Целуни слънчевите лъчи.
Можеш да стопиш този лед.

Недей... не моли!
Времето лети.
Тръгвай... не боли!
Ще пресъхнат и твоите сълзи.

Питаш ме с очите си пламтящи,
с думи, обгърнати в мраз,
думи, като песен трептящи,
не плача ли и аз.
А аз... Не плача вече...
Нека небето плаче за мен...

© Завинаги All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много е хубаво
  • Мария, отново ме развълнува...и отново ще ти посветя стих

    Звездите сънувам,
    а те будни са за мен.
    Луната пак чувам,
    когато мълчи дори над мен.
    Слънце жадувам,
    а то чака далечния ден.
    Вятъра обувам
    и тръгвам по Пътя тих пред мен.
  • Хубаво е, много хубаво!
    с обич, Мария.
Random works
: ??:??