Jan 17, 2008, 2:22 PM

Не плача вече...

Poetry

957 0 3

Защо плачеш, дете?
Нима не разбра?
Невинното ти... туптящо сърце
само се крие зад тази тъга.

Всичко, което той ти каза... Забрави!
Аз съм тук, до теб.
Целуни слънчевите лъчи.
Можеш да стопиш този лед.

Недей... не моли!
Времето лети.
Тръгвай... не боли!
Ще пресъхнат и твоите сълзи.

Питаш ме с очите си пламтящи,
с думи, обгърнати в мраз,
думи, като песен трептящи,
не плача ли и аз.
А аз... Не плача вече...
Нека небето плаче за мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Слънчева (Различна)

Много е хубаво

2008-03-09T19:01:38+02:00
venus (Вечерница или Зорница)

Мария, отново ме развълнува...и отново ще ти посветя стих

Звездите сънувам,
а те будни са за мен.
Луната пак чувам,
когато мълчи дори над мен.
Слънце жадувам,
а то чака далечния ден.
Вятъра обувам
и тръгвам по Пътя тих пред мен.

2008-01-19T00:49:17+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Хубаво е, много хубаво!
с обич, Мария.

2008-01-17T14:55:34+02:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0