11 июн. 2007 г., 14:30

Не плачи

868 0 8

НЕ ПЛАЧИ
Не плачи!
     Не понасям очите ти, 
                 пълни със сълзи,
                за които виновна съм аз!
Не въздишай! 
        Тъй жестоко ме пари
                             дъхът ти,
                         сякаш лава изригва
                                        от огнена паст.
  Не докосвай ръката ми!
                 Аз самата разбих
                       безпощадно мечтите ти,
                                сринах пред тебе
                                           света ти на прах.
 Не тъгувай, за Бога!
                И недей ме обича така!
                         НЯМАМ ПРАВО НА ПРОШКА!
     Аз извърших към теб
                  най-големия грях!
  И тежи... Как ужасно тежи
              всяка твоя пролята сълза -
                    като тежък оловен куршум,
                     койко някой отгоре приготвя -
                       да изкупя греха си!
 Не плачи! Стига, стига...
                  Насъбра ми се много олово...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теменужка Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Малко със закъснение,но добре дошла и от мен!
    Силен и искрен стих!
    Браво!
  • Изпуснала съм нещо прекрасно!
    Добре дошла и от мен и голямо БРАВО!!!
  • Всеки има право на прошка, поне първия път...
  • Браво! Радвам се, че си тук. (Ей, тия хора продължават да си намират мястото!) Тук ще ти е добре, мене питай!
    Стихът ти е много, много хубав. Дано вече никога да не ти се налага да си прощаваш заради мъжки сълзи.
  • Хареса ми и от мен добре дошла!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...