11 jun 2007, 14:30

Не плачи

  Poesía
869 0 8

НЕ ПЛАЧИ
Не плачи!
     Не понасям очите ти, 
                 пълни със сълзи,
                за които виновна съм аз!
Не въздишай! 
        Тъй жестоко ме пари
                             дъхът ти,
                         сякаш лава изригва
                                        от огнена паст.
  Не докосвай ръката ми!
                 Аз самата разбих
                       безпощадно мечтите ти,
                                сринах пред тебе
                                           света ти на прах.
 Не тъгувай, за Бога!
                И недей ме обича така!
                         НЯМАМ ПРАВО НА ПРОШКА!
     Аз извърших към теб
                  най-големия грях!
  И тежи... Как ужасно тежи
              всяка твоя пролята сълза -
                    като тежък оловен куршум,
                     койко някой отгоре приготвя -
                       да изкупя греха си!
 Не плачи! Стига, стига...
                  Насъбра ми се много олово...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Малко със закъснение,но добре дошла и от мен!
    Силен и искрен стих!
    Браво!
  • Изпуснала съм нещо прекрасно!
    Добре дошла и от мен и голямо БРАВО!!!
  • Всеки има право на прошка, поне първия път...
  • Браво! Радвам се, че си тук. (Ей, тия хора продължават да си намират мястото!) Тук ще ти е добре, мене питай!
    Стихът ти е много, много хубав. Дано вече никога да не ти се налага да си прощаваш заради мъжки сълзи.
  • Хареса ми и от мен добре дошла!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...