11.06.2007 г., 14:30

Не плачи

872 0 8

НЕ ПЛАЧИ
Не плачи!
     Не понасям очите ти, 
                 пълни със сълзи,
                за които виновна съм аз!
Не въздишай! 
        Тъй жестоко ме пари
                             дъхът ти,
                         сякаш лава изригва
                                        от огнена паст.
  Не докосвай ръката ми!
                 Аз самата разбих
                       безпощадно мечтите ти,
                                сринах пред тебе
                                           света ти на прах.
 Не тъгувай, за Бога!
                И недей ме обича така!
                         НЯМАМ ПРАВО НА ПРОШКА!
     Аз извърших към теб
                  най-големия грях!
  И тежи... Как ужасно тежи
              всяка твоя пролята сълза -
                    като тежък оловен куршум,
                     койко някой отгоре приготвя -
                       да изкупя греха си!
 Не плачи! Стига, стига...
                  Насъбра ми се много олово...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Малко със закъснение,но добре дошла и от мен!
    Силен и искрен стих!
    Браво!
  • Изпуснала съм нещо прекрасно!
    Добре дошла и от мен и голямо БРАВО!!!
  • Всеки има право на прошка, поне първия път...
  • Браво! Радвам се, че си тук. (Ей, тия хора продължават да си намират мястото!) Тук ще ти е добре, мене питай!
    Стихът ти е много, много хубав. Дано вече никога да не ти се налага да си прощаваш заради мъжки сълзи.
  • Хареса ми и от мен добре дошла!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...