Jun 11, 2007, 2:30 PM

Не плачи

  Poetry
870 0 8

НЕ ПЛАЧИ
Не плачи!
     Не понасям очите ти, 
                 пълни със сълзи,
                за които виновна съм аз!
Не въздишай! 
        Тъй жестоко ме пари
                             дъхът ти,
                         сякаш лава изригва
                                        от огнена паст.
  Не докосвай ръката ми!
                 Аз самата разбих
                       безпощадно мечтите ти,
                                сринах пред тебе
                                           света ти на прах.
 Не тъгувай, за Бога!
                И недей ме обича така!
                         НЯМАМ ПРАВО НА ПРОШКА!
     Аз извърших към теб
                  най-големия грях!
  И тежи... Как ужасно тежи
              всяка твоя пролята сълза -
                    като тежък оловен куршум,
                     койко някой отгоре приготвя -
                       да изкупя греха си!
 Не плачи! Стига, стига...
                  Насъбра ми се много олово...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Малко със закъснение,но добре дошла и от мен!
    Силен и искрен стих!
    Браво!
  • Изпуснала съм нещо прекрасно!
    Добре дошла и от мен и голямо БРАВО!!!
  • Всеки има право на прошка, поне първия път...
  • Браво! Радвам се, че си тук. (Ей, тия хора продължават да си намират мястото!) Тук ще ти е добре, мене питай!
    Стихът ти е много, много хубав. Дано вече никога да не ти се налага да си прощаваш заради мъжки сълзи.
  • Хареса ми и от мен добре дошла!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...