Не по мярка
Този свят застудее ли никак не ми е по мярка.
Тегнат ми всичките ледено дневни сюжети.
Най ми харесва небето, но аз съм му малка,
а за круиз до Луната дори не продават билети.
Лятото свърши и делникът пак е дъждовен.
Топля ръцете си в стих с неизказани думи.
В локвите често се дави поредният спомен.
Кестени падат със звън, а са сякаш куршуми.
Някак на есен душата прибира крилата
и ми е толкова трудно да бъда голяма.
С болка пристъпвам. Под мен се е свила земята.
Моят аршин е морето, дори да го няма.
Тъжно е слънцето, крие се в облак и плаче.
Вятърът свири и гони листенца из парка.
Няма ли птици - как всяко дръвче е сираче.
Свърши се лятото и светът пак не ми е по мярка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деа Все права защищены
