13 дек. 2016 г., 14:12

Не по пътя

1.8K 1 5

Не по пътя –

ходя по вода.

Миг съмнение –

потъвам.

Миг тъга –

пропадам.

Миг вяра –

и летя.

Миг мир у мен –

сама ме носи

бистра капчица роса.

Човекът не бил за всичко.

Човекът бил за вечното.

Любов и прошка.

Смирение и доброта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирилка Пачева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, мили хора - въпросът за вярата е голям въпрос и много се радвам, че всички имаме какво да споделим по темата
  • Да! Да вярваме, само това и макар това да не е лесно доста пъти, тогава нещата стават много по прости и значими! А и когато се вярва, не се пита, просто се вярва. Красиво стихотворение и послание!
  • Нека не се съмняваме тогава, а просто вярваме!
  • З




    За написаното : поздрав!
  • Харесва ми много,поздравления!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...